Тихон Чурилин Ночь Нощ
?НОЧЬ”
Тихон Васильевич Чурилин (1885-1946 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НОЩ
Догаря лампа – сумрак сред дом.
Ще ни подхване тоз черен кон...
Тоз мрачен пламък и душен дух...
Да дишам спирам, стаявам дъх.
Нас конят черен ни носи в страх...
С копито чука в сърцето, ах!
Ударения
НОЩ
Дога́ря ла́мпа – сумра́к сред до́м.
Ште ни подхва́не тоз чере́н ко́н...
Тоз мра́чен пла́мък и ду́шен ду́х...
Да ди́шам спи́рам, стая́вам дъ́х.
Нас ко́нят че́рен ни но́си в стра́х...
С копи́то чу́ка в сърце́то, а́х!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Тихон Чурилин
НОЧЬ
Нет масла в лампе – тушить огонь.
Сейчас подхватит нас черный конь...
Мрачнее пламя – и чадный дух...
Дыханьем душным тушу я вдруг.
Ах, конь нас черный куда-то мчит...
Копытом в сердце стучит, стучит!
1912 г.
---------------
Руският поет, писател и актьор Тихон Чурилин (Тихон Васильевич Чурилин) е роден на 17/29 май 1885 г. в гр. Лебедян, Тамбовска губерния. Учил е в икономическия факултет на Търговския институт в Москва и в Московския университет. Пише стихове от 19-годишен, първите му младежки изяви са в ?Тамбовские губернские ведомости” от 1897 г., а първите му поетични публикации са в сп. ?Нива” от 1908 г. Публикува в сборници и алманаси като ?Московские мастера” (1916 г.), ?Весенний салон поэтов” (1918 г.) и др. Известно време е актьор в Московския камерен театър. Счита се за комунист-анархист, творчеството му е свързано с литературното направление футуризъм. Страда от шизофрения и тежка депресия, 6-7 години се лекува в психиатрични заведения и лудници. Автор е на стихосбирките ?Весна после смерти” (1915 г.), ?Льву – барс” (1918 г.), ?Жар-Жизнь” (1932 г., подготвена до коректура, но неиздадена), ?Стихи Тихона Чурилина” (1940 г.) и на повестта ?Конец Кикапу” (1918 г.). Посмъртно след 80-те години на ХХ в. е издаван многократно, последните издания с негови творби са ?Стихи” (2010 г.), ?Последний визит” (2011 г.), ?Март младенец” (2011 г.), ?Весна после смерти” (2011 г.), ?Конец Кикапу: полная повесть Тихона Чурилина” (2012 г.), ?Стихотворения и поэмы” (в два тома, 2012 г.) и др. Умира на 28 февруари 1946 г. в Москва.
Тихон Васильевич Чурилин (1885-1946 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НОЩ
Догаря лампа – сумрак сред дом.
Ще ни подхване тоз черен кон...
Тоз мрачен пламък и душен дух...
Да дишам спирам, стаявам дъх.
Нас конят черен ни носи в страх...
С копито чука в сърцето, ах!
Ударения
НОЩ
Дога́ря ла́мпа – сумра́к сред до́м.
Ште ни подхва́не тоз чере́н ко́н...
Тоз мра́чен пла́мък и ду́шен ду́х...
Да ди́шам спи́рам, стая́вам дъ́х.
Нас ко́нят че́рен ни но́си в стра́х...
С копи́то чу́ка в сърце́то, а́х!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Тихон Чурилин
НОЧЬ
Нет масла в лампе – тушить огонь.
Сейчас подхватит нас черный конь...
Мрачнее пламя – и чадный дух...
Дыханьем душным тушу я вдруг.
Ах, конь нас черный куда-то мчит...
Копытом в сердце стучит, стучит!
1912 г.
---------------
Руският поет, писател и актьор Тихон Чурилин (Тихон Васильевич Чурилин) е роден на 17/29 май 1885 г. в гр. Лебедян, Тамбовска губерния. Учил е в икономическия факултет на Търговския институт в Москва и в Московския университет. Пише стихове от 19-годишен, първите му младежки изяви са в ?Тамбовские губернские ведомости” от 1897 г., а първите му поетични публикации са в сп. ?Нива” от 1908 г. Публикува в сборници и алманаси като ?Московские мастера” (1916 г.), ?Весенний салон поэтов” (1918 г.) и др. Известно време е актьор в Московския камерен театър. Счита се за комунист-анархист, творчеството му е свързано с литературното направление футуризъм. Страда от шизофрения и тежка депресия, 6-7 години се лекува в психиатрични заведения и лудници. Автор е на стихосбирките ?Весна после смерти” (1915 г.), ?Льву – барс” (1918 г.), ?Жар-Жизнь” (1932 г., подготвена до коректура, но неиздадена), ?Стихи Тихона Чурилина” (1940 г.) и на повестта ?Конец Кикапу” (1918 г.). Посмъртно след 80-те години на ХХ в. е издаван многократно, последните издания с негови творби са ?Стихи” (2010 г.), ?Последний визит” (2011 г.), ?Март младенец” (2011 г.), ?Весна после смерти” (2011 г.), ?Конец Кикапу: полная повесть Тихона Чурилина” (2012 г.), ?Стихотворения и поэмы” (в два тома, 2012 г.) и др. Умира на 28 февруари 1946 г. в Москва.
Метки:
