Мы те, кто возвращается... Весела Димова

...А война никогда не заканчивается...


Мы те,

кто возвращается из боя.

Долго воевали -

мало жили с победой.

Для других венки славы...

Мы ищем покоя

и назад, на родные тропинки

смотрят наши глаза.

Сколько крови на пыльных душах наших,

сколько смерти прилипло,

от пороха и свинца

под ногами нашими стонет трава.

И не знаем,

когда вернёмся в родные дома,

как войдём в храм

и как обнимем детей...

И не знаем,

когда война давно закончится,

сколько сражений без конца и начала

будем вести во сне...

За холмами напротив

спят, непогребённые, мёртвые

и будем петь о них,

и будем плакать о них

до смерти...

*

...А войната никога не свършва...


Ние сме тези,

които се връщат от боя.

Дълго воювахме -

кратко живяхме с победата.

За друг са венците на славата...

Ние търсим покоя

и назад, към пътеките родни

очите ни гледат.

Колко кръв по душите ни прашни,

колко смърт е полепнала,

от барут и олово

под краката ни стене тревата.

И не знаем,

когато се върнем по родните къщи,

как ще влезем във храма

и как ще прегърнем децата...

И не знаем,

когато войната отдавна е свършила,

колко битки без край и начало

ще водим в съня си...

Зад отсрещните хълмове

спят, непогребани, мъртвите

и ще пеем за тях,

и ще плачем за тях

до смъртта си...


Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин