Гавриил Романович Державин - Бог
Гавриил Романович Державин
Бог
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
БОГ
О, ти движение в пространство
на живи и неживи същества,
летеж от времена прастари
без лик, а в троица божества!
Единосъщен и единен,
без място – дух, и без причина,
от никого непостижим,
и всичко с себе си изпълва,
обхваща, съзидава, сбъдва,
ний името му - Бог - мълвим.
Дълбокия океан да мери
лъчи и пясък да брои
такъв ум и да се намери
не може Теб да покори!
И духове от Теб родени
не могат даже просветени
да знаят твоите съдби:
и само с мислите си дръзват,
но Твоето величие не зърват,
разтапят се във вечност миг.
От хаоса до времената,
от бездна вечността призвал,
а вечност, още непозната,
Ти сам във себе си създал:
от свойта сила се създаде
и сам със себе си сияеш,
Ти, светлината на света.
Създал си със едничко слово
творения в пространства нови,
Ти си, ще бъдеш, - в вечността!
Съдби в движение са в тебе,
живот ти даваш и държиш;
и всеки край с начално време
слепяваш, смърт с живот мениш.
И както искри разхвърчават,
слънца от Теб се появяват;
а мразовее ли денят,
прашинките от скреж играят,
въртят, люлеят се, сияят,
така под Теб звезди блестят.
Звезди, запалени милиони
в неизмерими светове,
творят те твоите закони,
животворящите лъчи са те.
Но всички огнени лампади,
кристални алени грамади,
на златните вълни сънят,
или ефир с горящи сфери
и вкупом световете цели
пред теб са нощ, а Ти - денят.
Каквото капка е в океана,
това пред Теб е този свят.
Какво от мене е видяно?
Какво ли съм пред Тебе аз?
Във този океан въздушен
милиони светове се случват,
стократно много светове,
когато с тебе ги сравняват,
те само точка се явяват;
а аз съм нищото пред Теб.
Аз нищо съм, но в мен сияеш
с велики твои добрини;
и както в капка, лъч играе,
в мен Себе си си отразил.
Аз нищо съм! - Ала усещам,
летя от някого понесен
като дете във висини;
за Теб душата ми мечтае
да вниква, мисли и узнае:
щом аз съм тук, Ти също - си!
Ти си! - природата е тая
която в моето сърце тупти
и моя разум уверява,
че нещо съм, щом тук си Ти!
Аз, част от цялата вселена,
сред нея сякаш уважена
сред всички тия естества,
где сложи край на твар телесна
с началото на дух небесен,
с мен свърза всички същества.
В света аз връзка съм избрана,
най-висша степен вещество;
в мен всичко живо е събрано;
начало съм на Божество;
Със тялото в праха изгнивам,
а бури със ума разкривам,
аз червей - цар - аз Бог - аз раб!
Но, щото съм така прекрасен,
отгде съм се явил - неясно;
за себе си съм непознат.
На Теб творение, Създател!
На твойта мъдрост съм творба,
житейски извор, благодатен,
Цар мой, в душата ми душа!
А твойта правда да пребъде,
че моето битие безсмъртно
да мине преходната смърт;
и моят дух в смъртта облечен
и чрез смъртта на Теб обречен,
Отец! - в безсмъртие да съм.
Непостижим, Недоказуем!
Безсилен съм дори черта
от Твойта сянка да разбуля
по волята на мисълта;
слова за Теб от простосмъртни
не могат слава да обзърнат
и с нищо Теб да почетат,
до Тебе да се възвишават,
различията да стопяват
и с сълзи да благодарят.
1784
Превод: май 2015 г.
БОГ
О, тИ движЕние в прострАнство
на жИви и нежИви съществА,
летЕж от временА прастАри
без лИк, а в трОица божествА!
ЕдиносЪщен и Единен,
без мЯсто – дУх, и без причИна,
от нИкого непостижИм,
и всИчко с сЕбе си изпЪлва,
обхвАща, съзидАва, сбЪдва,
ний Името му -БОг - мълвИм.
ДълбОкия океАн да мЕри,
лъчИ и пЯсък да броИ
такЪв ум и да се намЕри
не мОже ТЕб да покорИ!
И дУхове от ТЕб родЕни
не мОгат дАже просветЕни
да знАят твОите съдбИ:
и сАмо с мИслите си дрЪзват,
но ТвОето велИчие не зЪрват,
разтАпят се във вЕчност мИг.
От хАоса до временАта,
от бЕздна вечносттА призвАл,
а вЕчност, Още непознАта,
Ти сАм във сЕбе си създАл:
от свОйта сИла се създАде
и сАм със сЕбе си сиЯеш,
ТИ, светлинАта на светА.
СъздАл си със еднИчко слОво
творЕния в прострАнства нОви
Ти сИ, ще бЪдеш, - в вечносттА!
СъдбИ в движЕние са в тЕбе,
живОт ти дАваш и държИш;
и всЕки крАй с начАлно врЕме
слепЯваш, смЪрт с живОт менИш.
И кАкто Искри разхвърчАват
слънцА от ТЕб се появЯват;
а мразовЕе ли денЯт,
прашИнките от скрЕж игрАят,
въртЯт, люлЕят се, сиЯят,
такА под ТЕб звездИ блестЯт.
ЗвездИ запАлени милиОни
в неизмерИми световЕ,
творЯт те твОите закОни
животворяЯщите лъчИ са тЕ.
Но всИчки Огнени лампАди,
кристАлни Алени грамАди,
на злАтните вълнИ сънЯт,
или ефИр с горЯщи сфЕри
и вкУпом световЕте цЕли
пред ТЕб са нОщ, а ТИ - денЯт.
КаквОто кАпка е в океАна,
товА пред ТЕб е тОзи свЯт.
КаквО от мЕне е видЯно?
КаквО ли съм пред ТЕбе Аз?
Във тОзи океАн въздУшен
милиОни световЕ се слУчват,
стокрАтно мнОго световЕ,
когАто с тЕбе ги сравнЯват,
те сАмо тОчка се явЯват;
а Аз съм нИщото пред ТЕб.
Аз нИщо съм, но в мЕн сиЯеш
с велИки твОи добринИ;
и кАкто в кАпка, лЪч играе,
в мен СЕбе си си отразИл.
Аз нИщо съм! - Ала усЕщам
летЯ от нЯкого понЕсен
като детЕ във висинИ;
за ТЕб душАта ми мечтАе
да внИква, мИсли и узнАе:
щом Аз съм тУк, Ти сЪщо - сИ!
Ти сИ! - прирОдата е тАя,
коЯто в мОето сърцЕ туптИ
и мОя рАзум уверЯва,
че нЕщо съм, щом тУк си ТИ!
Аз, чАст от цЯлата вселЕна,
сред нЕя сЯкаш уважЕна
сред всИчки тИя естествА,
где слОжи крАй на твАр телЕсна
с начАлото на дУх небЕсен,
с мен свЪрза всИчки съществА.
В светА аз врЪзка съм избрАна,
най-вИсша стЕпен веществО;
в мен всИчко жИво е събрАно;
начАло съм на БожествО;
Със тЯлото в прахА изгнИвам,
а бУри със умА разкрИвам,
аз чЕрвей - цАр - аз БОг - аз рАб!
Но, щОто съм такА прекрАсен,
отгдЕ съм се явИл - неЯсно;
за сЕбе си съм непознАт.
На ТЕб творЕние, СъздАтел!
На твОйта мЪдрост съм творбА,
житЕйски Извор, благодАтен,
Цар мОй, в душАта ми душА!
А твОйта прАвда да пребЪде
че мОйто битиЕ безсмЪртно
да мИне прЕходната смЪрт;
и мОят дУх в смърттА облЕчен
и чрез смърттА на ТЕб обрЕчен,
ОтЕц! - в безсмЪртие да сЪм.
НепостижИм, НедоказУем!
БезсИлен съм дорИ чертА
от ТвОйта сЯнка да разбУля
по вОлята на мисълтА;
словА за ТЕб от простосмЪртни
не мОгат слАва да обзЪрнат
и с нИщо ТЕб да почетАт,
до ТЕбе да се възвишАват,
разлИчията да стопЯват
и с сЪлзи да благодарЯт.
-------------------------------------------------------
БОГ
О Ты, пространством бесконечный,
Живый в движеньи вещества,
Теченьем времени превечный,
Без лиц, в трех лицах божества!
Дух всюду сущий и единый,
Кому нет места и причины,
Кого никто постичь не мог,
Кто всё собою наполняет,
Объемлет, зиждет, сохраняет,
Кого мы называем: Бог.
Измерить океан глубокий,
Сочесть пески, лучи планет
Хотя и мог бы ум высокий, -
Тебе числа и меры нет!
Не могут духи просвещенны,
От света Твоего рожденны,
Исследовать судеб Твоих:
Лишь мысль к Тебе взнестись дерзает
В твоем величьи исчезает,
Как в вечности прошедший миг.
Хаоса бытность довременну
Из бездн Ты вечности воззвал,
А вечность, прежде век рожденну,
В себе самом Ты основал:
Себя собою составляя,
Собою из себя сияя,
Ты свет, откуда свет истек.
Создавый всё единым словом,
В твореньи простираясь новом,
Ты был, Ты есть, Ты будешь ввек!
Ты цепь существ в себе вмещаешь,
Ее содержишь и живишь;
Конец с началом сопрягаешь
И смертию живот даришь.
Как искры сыплются, стремятся,
Так солнцы от Тебя родятся;
Как в мразный, ясный день зимой
Пылинки инея сверкают,
Вратятся, зыблются, сияют,
Так звезды в безднах под Тобой.
Светил возженных миллионы
В неизмеримости текут,
Твои они творят законы,
Лучи животворящи льют.
Но огненны сии лампады,
Иль рдяных кристалей громады,
Иль волн златых кипящий сонм,
Или горящие эфиры,
Иль вкупе все светящи миры -
Перед Тобой - как нощь пред днем.
Как капля, в море опущенна,
Вся твердь перед Тобой сия.
Но что мной зримая вселенна?
И что перед Тобою я?
В воздушном океане оном,
Миры умножа миллионом
Стократ других миров, - и то,
Когда дерзну сравнить с Тобою,
Лишь будет точкою одною;
А я перед Тобой - ничто.
Ничто! - Но Ты во мне сияешь
Величеством Твоих доброт;
Во мне Себя изображаешь,
Как солнце в малой капле вод.
Ничто! - Но жизнь я ощущаю,
Несытым некаким летаю
Всегда пареньем в высоты;
Тебя душа моя быть чает,
Вникает, мыслит, рассуждает:
Я есмь - конечно, есть и Ты!
Ты есть! - природы чин вещает,
Гласит мое мне сердце то,
Меня мой разум уверяет,
Ты есть - и я уж не ничто!
Частица целой я вселенной,
Поставлен, мнится мне, в почтенной
Средине естества я той,
Где кончил тварей Ты телесных,
Где начал Ты духов небесных
И цепь существ связал всех мной.
Я связь миров, повсюду сущих,
Я крайня степень вещества;
Я средоточие живущих;
Черта начальна Божества;
Я телом в прахе истлеваю,
Умом громам повелеваю,
Я царь - я раб - я червь - я Бог!
Но, будучи я столь чудесен,
Отколе происшел? - безвестен;
А сам собой я быть не мог.
Твое созданье я, Создатель!
Твоей премудрости я тварь,
Источник жизни, благ податель,
Душа души моей и Царь!
Твоей то правде нужно было,
Чтоб смертну бездну преходило
Мое бессмертно бытие;
Чтоб дух мой в смертность облачился
И чтоб чрез смерть я возвратился,
Отец! - в бессмертие Твое.
Неизъяснимый, Непостижный!
Я знаю, что души моей
Воображении бессильны
И тени начертать Твоей;
Но если славословить должно,
То слабым смертным невозможно
Тебя ничем иным почтить,
Как им к Тебе лишь возвышаться,
В безмерной разности теряться
И благодарны слезы лить.
1784
Бог
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
БОГ
О, ти движение в пространство
на живи и неживи същества,
летеж от времена прастари
без лик, а в троица божества!
Единосъщен и единен,
без място – дух, и без причина,
от никого непостижим,
и всичко с себе си изпълва,
обхваща, съзидава, сбъдва,
ний името му - Бог - мълвим.
Дълбокия океан да мери
лъчи и пясък да брои
такъв ум и да се намери
не може Теб да покори!
И духове от Теб родени
не могат даже просветени
да знаят твоите съдби:
и само с мислите си дръзват,
но Твоето величие не зърват,
разтапят се във вечност миг.
От хаоса до времената,
от бездна вечността призвал,
а вечност, още непозната,
Ти сам във себе си създал:
от свойта сила се създаде
и сам със себе си сияеш,
Ти, светлината на света.
Създал си със едничко слово
творения в пространства нови,
Ти си, ще бъдеш, - в вечността!
Съдби в движение са в тебе,
живот ти даваш и държиш;
и всеки край с начално време
слепяваш, смърт с живот мениш.
И както искри разхвърчават,
слънца от Теб се появяват;
а мразовее ли денят,
прашинките от скреж играят,
въртят, люлеят се, сияят,
така под Теб звезди блестят.
Звезди, запалени милиони
в неизмерими светове,
творят те твоите закони,
животворящите лъчи са те.
Но всички огнени лампади,
кристални алени грамади,
на златните вълни сънят,
или ефир с горящи сфери
и вкупом световете цели
пред теб са нощ, а Ти - денят.
Каквото капка е в океана,
това пред Теб е този свят.
Какво от мене е видяно?
Какво ли съм пред Тебе аз?
Във този океан въздушен
милиони светове се случват,
стократно много светове,
когато с тебе ги сравняват,
те само точка се явяват;
а аз съм нищото пред Теб.
Аз нищо съм, но в мен сияеш
с велики твои добрини;
и както в капка, лъч играе,
в мен Себе си си отразил.
Аз нищо съм! - Ала усещам,
летя от някого понесен
като дете във висини;
за Теб душата ми мечтае
да вниква, мисли и узнае:
щом аз съм тук, Ти също - си!
Ти си! - природата е тая
която в моето сърце тупти
и моя разум уверява,
че нещо съм, щом тук си Ти!
Аз, част от цялата вселена,
сред нея сякаш уважена
сред всички тия естества,
где сложи край на твар телесна
с началото на дух небесен,
с мен свърза всички същества.
В света аз връзка съм избрана,
най-висша степен вещество;
в мен всичко живо е събрано;
начало съм на Божество;
Със тялото в праха изгнивам,
а бури със ума разкривам,
аз червей - цар - аз Бог - аз раб!
Но, щото съм така прекрасен,
отгде съм се явил - неясно;
за себе си съм непознат.
На Теб творение, Създател!
На твойта мъдрост съм творба,
житейски извор, благодатен,
Цар мой, в душата ми душа!
А твойта правда да пребъде,
че моето битие безсмъртно
да мине преходната смърт;
и моят дух в смъртта облечен
и чрез смъртта на Теб обречен,
Отец! - в безсмъртие да съм.
Непостижим, Недоказуем!
Безсилен съм дори черта
от Твойта сянка да разбуля
по волята на мисълта;
слова за Теб от простосмъртни
не могат слава да обзърнат
и с нищо Теб да почетат,
до Тебе да се възвишават,
различията да стопяват
и с сълзи да благодарят.
1784
Превод: май 2015 г.
БОГ
О, тИ движЕние в прострАнство
на жИви и нежИви съществА,
летЕж от временА прастАри
без лИк, а в трОица божествА!
ЕдиносЪщен и Единен,
без мЯсто – дУх, и без причИна,
от нИкого непостижИм,
и всИчко с сЕбе си изпЪлва,
обхвАща, съзидАва, сбЪдва,
ний Името му -БОг - мълвИм.
ДълбОкия океАн да мЕри,
лъчИ и пЯсък да броИ
такЪв ум и да се намЕри
не мОже ТЕб да покорИ!
И дУхове от ТЕб родЕни
не мОгат дАже просветЕни
да знАят твОите съдбИ:
и сАмо с мИслите си дрЪзват,
но ТвОето велИчие не зЪрват,
разтАпят се във вЕчност мИг.
От хАоса до временАта,
от бЕздна вечносттА призвАл,
а вЕчност, Още непознАта,
Ти сАм във сЕбе си създАл:
от свОйта сИла се създАде
и сАм със сЕбе си сиЯеш,
ТИ, светлинАта на светА.
СъздАл си със еднИчко слОво
творЕния в прострАнства нОви
Ти сИ, ще бЪдеш, - в вечносттА!
СъдбИ в движЕние са в тЕбе,
живОт ти дАваш и държИш;
и всЕки крАй с начАлно врЕме
слепЯваш, смЪрт с живОт менИш.
И кАкто Искри разхвърчАват
слънцА от ТЕб се появЯват;
а мразовЕе ли денЯт,
прашИнките от скрЕж игрАят,
въртЯт, люлЕят се, сиЯят,
такА под ТЕб звездИ блестЯт.
ЗвездИ запАлени милиОни
в неизмерИми световЕ,
творЯт те твОите закОни
животворяЯщите лъчИ са тЕ.
Но всИчки Огнени лампАди,
кристАлни Алени грамАди,
на злАтните вълнИ сънЯт,
или ефИр с горЯщи сфЕри
и вкУпом световЕте цЕли
пред ТЕб са нОщ, а ТИ - денЯт.
КаквОто кАпка е в океАна,
товА пред ТЕб е тОзи свЯт.
КаквО от мЕне е видЯно?
КаквО ли съм пред ТЕбе Аз?
Във тОзи океАн въздУшен
милиОни световЕ се слУчват,
стокрАтно мнОго световЕ,
когАто с тЕбе ги сравнЯват,
те сАмо тОчка се явЯват;
а Аз съм нИщото пред ТЕб.
Аз нИщо съм, но в мЕн сиЯеш
с велИки твОи добринИ;
и кАкто в кАпка, лЪч играе,
в мен СЕбе си си отразИл.
Аз нИщо съм! - Ала усЕщам
летЯ от нЯкого понЕсен
като детЕ във висинИ;
за ТЕб душАта ми мечтАе
да внИква, мИсли и узнАе:
щом Аз съм тУк, Ти сЪщо - сИ!
Ти сИ! - прирОдата е тАя,
коЯто в мОето сърцЕ туптИ
и мОя рАзум уверЯва,
че нЕщо съм, щом тУк си ТИ!
Аз, чАст от цЯлата вселЕна,
сред нЕя сЯкаш уважЕна
сред всИчки тИя естествА,
где слОжи крАй на твАр телЕсна
с начАлото на дУх небЕсен,
с мен свЪрза всИчки съществА.
В светА аз врЪзка съм избрАна,
най-вИсша стЕпен веществО;
в мен всИчко жИво е събрАно;
начАло съм на БожествО;
Със тЯлото в прахА изгнИвам,
а бУри със умА разкрИвам,
аз чЕрвей - цАр - аз БОг - аз рАб!
Но, щОто съм такА прекрАсен,
отгдЕ съм се явИл - неЯсно;
за сЕбе си съм непознАт.
На ТЕб творЕние, СъздАтел!
На твОйта мЪдрост съм творбА,
житЕйски Извор, благодАтен,
Цар мОй, в душАта ми душА!
А твОйта прАвда да пребЪде
че мОйто битиЕ безсмЪртно
да мИне прЕходната смЪрт;
и мОят дУх в смърттА облЕчен
и чрез смърттА на ТЕб обрЕчен,
ОтЕц! - в безсмЪртие да сЪм.
НепостижИм, НедоказУем!
БезсИлен съм дорИ чертА
от ТвОйта сЯнка да разбУля
по вОлята на мисълтА;
словА за ТЕб от простосмЪртни
не мОгат слАва да обзЪрнат
и с нИщо ТЕб да почетАт,
до ТЕбе да се възвишАват,
разлИчията да стопЯват
и с сЪлзи да благодарЯт.
-------------------------------------------------------
БОГ
О Ты, пространством бесконечный,
Живый в движеньи вещества,
Теченьем времени превечный,
Без лиц, в трех лицах божества!
Дух всюду сущий и единый,
Кому нет места и причины,
Кого никто постичь не мог,
Кто всё собою наполняет,
Объемлет, зиждет, сохраняет,
Кого мы называем: Бог.
Измерить океан глубокий,
Сочесть пески, лучи планет
Хотя и мог бы ум высокий, -
Тебе числа и меры нет!
Не могут духи просвещенны,
От света Твоего рожденны,
Исследовать судеб Твоих:
Лишь мысль к Тебе взнестись дерзает
В твоем величьи исчезает,
Как в вечности прошедший миг.
Хаоса бытность довременну
Из бездн Ты вечности воззвал,
А вечность, прежде век рожденну,
В себе самом Ты основал:
Себя собою составляя,
Собою из себя сияя,
Ты свет, откуда свет истек.
Создавый всё единым словом,
В твореньи простираясь новом,
Ты был, Ты есть, Ты будешь ввек!
Ты цепь существ в себе вмещаешь,
Ее содержишь и живишь;
Конец с началом сопрягаешь
И смертию живот даришь.
Как искры сыплются, стремятся,
Так солнцы от Тебя родятся;
Как в мразный, ясный день зимой
Пылинки инея сверкают,
Вратятся, зыблются, сияют,
Так звезды в безднах под Тобой.
Светил возженных миллионы
В неизмеримости текут,
Твои они творят законы,
Лучи животворящи льют.
Но огненны сии лампады,
Иль рдяных кристалей громады,
Иль волн златых кипящий сонм,
Или горящие эфиры,
Иль вкупе все светящи миры -
Перед Тобой - как нощь пред днем.
Как капля, в море опущенна,
Вся твердь перед Тобой сия.
Но что мной зримая вселенна?
И что перед Тобою я?
В воздушном океане оном,
Миры умножа миллионом
Стократ других миров, - и то,
Когда дерзну сравнить с Тобою,
Лишь будет точкою одною;
А я перед Тобой - ничто.
Ничто! - Но Ты во мне сияешь
Величеством Твоих доброт;
Во мне Себя изображаешь,
Как солнце в малой капле вод.
Ничто! - Но жизнь я ощущаю,
Несытым некаким летаю
Всегда пареньем в высоты;
Тебя душа моя быть чает,
Вникает, мыслит, рассуждает:
Я есмь - конечно, есть и Ты!
Ты есть! - природы чин вещает,
Гласит мое мне сердце то,
Меня мой разум уверяет,
Ты есть - и я уж не ничто!
Частица целой я вселенной,
Поставлен, мнится мне, в почтенной
Средине естества я той,
Где кончил тварей Ты телесных,
Где начал Ты духов небесных
И цепь существ связал всех мной.
Я связь миров, повсюду сущих,
Я крайня степень вещества;
Я средоточие живущих;
Черта начальна Божества;
Я телом в прахе истлеваю,
Умом громам повелеваю,
Я царь - я раб - я червь - я Бог!
Но, будучи я столь чудесен,
Отколе происшел? - безвестен;
А сам собой я быть не мог.
Твое созданье я, Создатель!
Твоей премудрости я тварь,
Источник жизни, благ податель,
Душа души моей и Царь!
Твоей то правде нужно было,
Чтоб смертну бездну преходило
Мое бессмертно бытие;
Чтоб дух мой в смертность облачился
И чтоб чрез смерть я возвратился,
Отец! - в бессмертие Твое.
Неизъяснимый, Непостижный!
Я знаю, что души моей
Воображении бессильны
И тени начертать Твоей;
Но если славословить должно,
То слабым смертным невозможно
Тебя ничем иным почтить,
Как им к Тебе лишь возвышаться,
В безмерной разности теряться
И благодарны слезы лить.
1784
Метки:
